КОСМОС БГ - Сайт за космонавтика

Изненада! Старлайнър може да лети отново тази година! На снимката: корабът „Старлайнър“ при сближаването му с МКС. Photo credit : NASA 30 юли 2026 г. 20:00 ч. Светослав Александров. Макар че допреди неотдавна прогнозите сочеха, че следващият полет на проблемния кораб на „Боинг“ „Старлайнър“ може да се състои едва през 2027 г., сега изненадващо се оказва, че преработката на двигателната му система върви… https://cosmos.1.bg/space/2026/07/30/starliner-could-fly-again-this-year/

Комерсиалната мисия за спасяването на телескопа Суифт се сблъска с проблеми Снимка от борда на „Линк“. Photo credit : Katalyst Space 30 юли 2026 г. 18:50 ч. Светослав Александров. Роботизираният космически кораб „Линк“ на частната компания Каталист, който беше изстрелян на 3-ти юли, за да спаси телескопа на НАСА „Суифт“, се сблъска с проблеми, които потенциално застрашават мисията. НАСА обаче все още смята, че проблемите могат… https://cosmos.1.bg/space/2026/07/30/katalyst-mission-encounters-problems/

Мисията на НАСА ESCAPADE засне Земята и Луната, преди да се отправи към Марс! Снимка на Земята и Луната във видимата област. Credit: NASA/UCB-SSL/NAU-Radiant/Lucint 20 юли 2026 г. 08:00 ч. Светослав Александров. На 3-ти юли един от спътниците, които съставляват ESCAPADE (най-новата мисия на НАСА, изпратена към Марс), засне снимки на Земята и Луната. Получено е както изображение във видимата област, така и топлинно инфрачервено изображение. Към момента на… https://cosmos.1.bg/space/2026/07/30/escapade-photographs-earth-moon/

Днес за мен беше изключително удоволствие да участвам като лектор в тазгодишното издание на програмата Space Challenges Program, организирана от EnduroSat. Сърдечно благодаря за поканата! „Space Challenges Bootcamp 2026“ е най-мащабното събитие в историята на тази програма, с рекорден брой 56 участника от 15 държави на 4 континента. Това е едно от най-големите космически обучения за цяла Европа! В рамките на едномесечен интензивен график участниците се срещат с водещи инженери, учени и специалисти от космически агенции, университети и фирми. Около 75% от времето кадетите развиват потенциала си чрез практическа работа. За мен беше голяма чест да бъда сред избраните лектори. Мога да ви уверя, че това беше една от най-предизвикателните лекции, които някога съм изнасял. Срещнах се с изключително любознателни млади хора, които буквално ме „разкостиха“ с въпроси – започвайки от това как се култивират водорасли и възможно ли е да бъдат отглеждани на Марс, как издирваме живот на Марс и във Вселената, и стигайки до спътникостроенето и космическото предприемачество. Макар че в началото фокусът на лекцията ми беше върху откритията ми на астероиди и бъдещето на астероидното „миньорство“, не остана нито една област, от която съм се интересувал през годините, без да ми бъде зададен въпрос. Все още ми е трудно да осмисля случващото се, но в едно съм убеден - България наистина се превръща във водещ образователен хъб в Европа! Бъдещето е тук! -Светослав Александров

УСПЕХ: Пилотираният космически кораб Союз МС-28 се завърна на Земята! Снимка от днешното завръщане на кораба „Союз МС-28“. Photo credit : NASA/Bill Ingalls 26 юли 2026 г. 16:00 ч. Светослав Александров. След научна мисия на борда на Международната космическа станция, която продължи осем месеца, днес двамата руски космонавти Сергей Куд-Сверчков и Сергей Микаев, както и американският астронавт Крис Уилямс, се завърнаха благополучно на Земята. Техният… https://cosmos.1.bg/space/2026/07/26/soyuz-ms-28-returns-to-earth/

Нали знаете - едно от любимите ми хобита е след всеки успех на СпейсЕкс да събирам стари глупави мнения и да ги изваждам на показ :) Сега, сериозно - космическото инженерство е нещо наистина трудно. Колкото и да изчисляваш и правиш симулации, стигнеш ли до полет, ще останеш изненадан. И нещата винаги стават по-бавно, отколкото ни се иска. "Фалкън Хеви" трябваше да лети през 2011 година - дебютира през 2018 година. "Крю Драгън" трябваше да лети през 2017 г., но започна да вози хора чак 2020 година. "Старшип" съзрява бавно... Много, много по-бавно, отколкото ни се иска. Но както се вижда, нещата се случват и тук. Въпросът е защо някои хора толкова обичат да се излагат и да твърдят "това никога няма да стане". Защо? Законите на физиката ли го забраняват? Изчисленията ли са сбъркани? В крайна сметка всеки е добър на общи приказки. Но не всеки остава в историята. СпейсЕкс ще остане в историята, независимо дали на някой се харесва или не. -Светослав Александров

УСПЕХ: Старшип изведе в космоса 20 спътника Старлинк и изпълни меко кацане в океана! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 25 юли 2026 г. 09:45 ч. Светослав Александров. Тази нощ в 01:51 ч. българско време от базата Старбейз в Тексас бе проведено изстрелване на 13-тия „Старшип“ на СпейсЕкс! Най-мощната ракета в историята изведе успешно в космоса партида от 20 спътника „Старлинк“, след което горната степен извърши благополучно… https://cosmos.1.bg/space/2026/07/25/spacex-starship-puts-20-starlink-next-gen/

Има много неща, които да се напишат утре сутринта по повод днешния успешен полет на "Старшип", но голямата изненада е, че корабът не експлодира при мекото приводняване. Експлозията при приводняване е норма, нещо, което се очаква - корабът е проектиран да се завръща чрез захващане от роботизиран механизъм. Не е проектиран да оцелява във вода. Това е приятен и неочакван завършек на мисията. Дали ще успеят да си го приберат?

Преди да бъдат доставени в България, новите F-16 блок 70 бяха наречени несъществуващи самолети - само чертежи. След като бяха доставени, изведнъж наративът се смени - това са стари самолети, които са ни ги продали прекалено скъпо. Как така се сменя наратив буквално за една нощ? И отговорът съм го описал подробно в тази статия - сменя се, защото сме в състояние на информационна война. В тази война няма борба за истината, има борба за налагане на различни идеологически наративи, а онлайн троловете са войници на информационния фронт. https://cosmos.1.bg/space/2026/04/04/they-cant-land-on-the-moon/

„Когато приемахме плана за развитието на нашите въоръжени сили за 1990–1995 и до 2000 г., ходихме в ГЩ на съветската армия с министъра на народната отбрана Добри Джуров и с командващите видовете въоръжени сили. Това беше 1988 или 1989 г. Направих подробно изложение по развитието на армията до 2000 г. и разчитахме да се поиска кредит за около 300–400 млн. преводни рубли, с който да си купим нужното въоръжение. ГЩ обаче беше против това. Виждаше се вече, че не можем да издържаме такава армия. Поискахме от съветската страна да ни дава въоръжение и техника на по-ниски, преференциални цени. Те не се съгласиха, като изтъкнаха основателния аргумент, че ако ни гарантират тази привилегия, всички съюзни армии ще поискат същото.“ Един от коментиращите казва следното: „Идеята, че СССР могат да ни подарят военна техника, е безумна и смехотворна за хората с нормална мозъчна дейност.“ Как тогава толкова много хора с уж нормална мозъчна дейност се връзват на подобни твърдения? Светът не е алтруистичен, независимо от комунистическите лозунги за „свобода, равенство, братство“. Съветските изтребители не са ни подарени. Купили сме си ги. За изпращането на двамата космонавти също сме си платили – навремето доц. Дойно Петков каза, че за техните мисии сме платили по 20 милиона лева. Дори и освобождението от османско владичество сме платили с 32 тона злато. За да се съгласиш с тези факти обаче, не е нужно да си сменяш политическата ориентация – достатъчно е да си малко по-прагматичен и да осъзнаеш, че никой не ни е длъжен с нищо. Трябва да предложиш насреща някакъв актив – било то пари, техника или ресурс. И когато стигнем до този консенсус, дано стигнем и до другия – че изпращането на трети български космонавт (астронавт) е част от бъдещето на нашата държава и че вложените средства за това си заслужават. България заслужава да има първата жена в космоса, първия българин, летял до Луната, и първия българин, стъпил на Марс. Последните цели могат да звучат амбициозно, но през април канадецът Джереми Хенсън от екипажа на „Артемис 2“ стана първият неамериканец, летял до Луната. Значи може. Сега Канада ще се гордее, че е втората държава, достигнала окололунното пространство. Нима ние не се гордеем, че сме шестата държава, изпратила човек в космоса? Само че днес вече става въпрос за бъдещето, а не за миналото. От нас зависи! -Светослав Александров

През последните дни, след смъртта на космонавта Александър Александров (с когото, подчертавам, нямам никаква роднинска връзка), си мисля за това колко е важно да се работи по въпроса за изпращането на трети българин в космоса. Старото поколение си отива, а новото остава без приемственост... Именно за приемствеността искам да напиша няколко думи. Макар че, подобно на всяко дете, четях със затаен дъх за подвизите на ранните космонавти (сред които, за голяма радост, имаше и българи), и естествено, първата ми реакция, след като видех някой от тях, беше да се разтреперя, след това дойде реалността. Първата ми среща с Георги Иванов през 2009 г., когато бях финалист в риалити формата на БНТ „Големият избор“, бе разочароваща. Година-две по-късно присъствах и на лекция на Александър Александров и отново не бях особено впечатлен. Александров дълго време бе официален представител на руската корпорация МиГ. Иванов пък доста често даваше медийни изяви след 2022 г., включително по темата за войната в Украйна, като изобщо не бях съгласен с неговите позиции. Това обаче, което ме подразни най-много, бе интервюто му в предаването на Мартин Карбовски отпреди три години, когато каза: „По времето на соца създавахме. Сега нищо не създаваме.“ Нищо че по времето на соца имахме едва два спътника, а днес, благодарение на развиващия се частен космически сектор у нас, вече са изстреляни над 100. Но изречението „Тогава създавахме, сега – не“ е емблематичен пример за отсъствието на каквато и да е приемственост между поколенията. Отдавна не си правя кумири – хората са хора, дори известните сред нас, а те винаги могат да ни разочароват. Задавам си обаче въпроса: можеше ли да е иначе? Можеше ли да се стигне до някаква форма на разбирателство, до някаква форма на приемственост между неговото и моето поколение, както и между поколението след мен; между това, което е правил той, и това, което правим ние – дори и да изглежда в неговите очи по-незначително и недостатъчно? От една страна, силно се съмнявам. Ние сме възпитани различно, мислим различно, имаме различни ценности, различни геополитически виждания, различни възможности за работа в сферата на науката и космоса, различни врати, които са се отворили, и други, които са се затворили. Но, от друга страна, не би ли следвало именно космосът да е това, което ни обединява? Защото, колкото и различия да имам и да сме имали с Георги Иванов и с покойния вече Александър Александров, те все пак са българските космонавти. Освен тях няма други българи, които са летели в космоса. Да, мнозина от нас сме успели в космическата сфера, направили сме открития, получили сме международни признания – но дори и на този фон не сме летели в космоса. Отделно, глупаво е да отричаш постиженията на един човек само поради политически различия. Това съм го изпитвал и на собствен гръб, когато уж хора, които би трябвало да са ми съмишленици, отричат всичко постигнато от мен заради най-дребното несъгласие. Но в българската политика е така – няма умни и красиви. Има еднакво глупави партийни активисти, дори и глупостта им да се проявява по различен начин. Но как някой българин да полети в космоса, след като дори не можем да се съгласим как се е случило това някога и как може да се случи отново? Достатъчно ми е, например, да отворя страницата на американското посолство за новите самолети F-16 Block 70 и да прочета коментарите. Коментари от рода на: „Навремето СССР ни подариха изтребители, а сега американците ни изнудват да купуваме техните.“ На подобни твърдения вярват не само „копейки“, но и хора, които са разумни или поне аз смятам за разумни. Дори темата за МиГ-29 във „Форум Наука“ започва с коментар за това „как са ни ги подарили“. Историята за придобиването на МиГ-овете е донякъде неясна и трудно проверима, но все пак подлежи на проверка. Някои хора са си направили труда да сканират стари издания, които показват истината. Съветските МиГ-ове не са ни подарени. Купили сме си ги. Дори СССР са отказали да ни ги продадат на преференциални цени. В интервю генерал Атанас Семерджиев казва:

Европейската частна ракета РФА Едно достигна до стартовата площадка на космодрума СаксаВорд На снимката: ракетата „РФА Едно“ е в готовност за статични огневи изпитания. Photo credit : Rocket Factory Augsburg 22 юли 2026 г. 12:30 ч. Светослав Александров. Голям момент за немската частна компания Ракетна фабрика Аугсбург (на англ. Rocket Factory Augsburg) – ракетата „РФА Едно“ достигна на стартовата площадка на космодрума СаксаВорд, намиращ се на Шетландските… https://cosmos.1.bg/space/2026/07/22/rfa-one-reaches-launch-pad/

УСПЕХ: СпейсЕкс изстреля амбициозна мисия за обслужване и презареждане на спътници с гориво! Снимка от изстрелването тази нощ. Photo credit : SpaceX 22 юли 2026 г. 09:45 ч. Светослав Александров. Тази нощ в 00:15 ч. българско време от космическия център Кейп Канаверал във Флорида бе проведено успешно изстрелване на ракета на СпейсЕкс „Фалкън 9“. На борда на ракетата се намираше амбициозна мисия за обслужване, ремонт и презареждане с… https://cosmos.1.bg/space/2026/07/22/spacex-launches-mrv-mep/

на НАСА, а като частен предприемач. През 2021 г. той организира с кораба "Крю Драгън" на "СпейсЕкс" пилотираната мисия "Инспирейшън4", а през 2024 г. – мисията "Поларис Доун", на която самият той е командир. "Поларис Доун" се отдалечи от Земята на разстояние 1 400 километра, което преди изпълнението на "Артемис 2" тази година бе най-далечното пътешествие на хора от Земята след края на епохата "Аполо". Айзъкман прекрасно разбира, че със скъпоструващи, рядко произвеждани и рядко летящи ракети никога няма да имаме нещо повече от единични експедиции до Луната и никога няма да заселим Слънчевата система. Той осъзнава, че е нужна поточна линия – редовно производство на ракети и кораби, редовни полети, редовни кацания на лунната повърхност. Знаем много добре как да изпратим човек до Луната – правено е през 60-те и 70-те години на миналия век, а сега "Артемис" възобновява тази практика. Нужна е не просто теория, не просто чертежи, не просто безкрайни изпитания преди рядко случващите се мисии. Нужна е практика, нужна е "мускулна памет", нужно е натрупаното познание непрекъснато да се упражнява. Ето защо НАСА все повече се опира на частния сектор, сключва договори с множество компании и се разработват различни спускаеми апарати. Кипи усилен труд. Днес, когато отбелязваме 57 години от първото кацане на човек на Луната, можем да погледнем към бъдещето с оптимизъм. Космическото бъдеще все още не е гарантирано, но основата се полага сега – и тя е здрава. -Светослав Александров

На днешния ден се навършват точно 57 години, откакто Нийл Армстронг и Бъз Олдрин стават първите хора, стъпили на повърхността на Луната. Сега, за пръв път през 2026 г. от доста време насам, празнуваме този ден, след като пилотираните лунни мисии бяха възобновени. По-рано през април "Артемис 2" обиколи Луната с четиричленен екипаж, а до няколко години очакваме и нови пилотирани лунни кацания. Но това, на което всички космически ентусиасти се надяваме, е програмата "Артемис" да не последва съдбата на "Аполо" – няколко експедиции, последвани от още половин век застой. В началото признаците сочеха, че този риск е реален, с оглед на факта, че ракетите "Спейс Лонч Систъм" и корабите "Орион" са единични бройки и са изключително скъпи – също както "Сатурн V" и "Аполо". Сега обаче за пръв път от години изглежда, че НАСА се ръководи от правилния човек, който разбира какво трябва да се направи, за да може завръщането ни на Луната да бъде трайно. Кариерата на Джаред Айзъкман не започва като инженер или астронавт на

Днес отбелязваме половин век от първото успешно кацане на Марс! Първата цветна снимка, получена от повърхността на Марс в историята на човечеството. Фотографията е получена на 21-ви юли 1976 г. – ден след успешното кацане на „Викинг 1“ на Червената планета. Photo credit : NASA/JPL 20 юли 2026 г. 23:06 ч. Светослав Александров. Днес се навършват точно 50 години от първото успешно меко кацане на… https://cosmos.1.bg/space/2026/07/20/viking-1-first-anniversary/

УСПЕХ: Частната индийска ракета Викрам-1 достигна орбита! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : Skyroot Aerospace 18 юли 2026 г. 19:40 ч. Светослав Александров. Днес е исторически ден за космонавтиката, след като Индия се превърна едва в третата държава след САЩ и Китай с комерсиално разработена орбитална ракета! Носителят на фирмата Скайруут Аероспейс „Викрам-1“ благополучно достигна до орбита – при това от… https://cosmos.1.bg/space/2026/07/18/skyroot-vikram-1-reaches-orbit/

УСПЕХ: Пилотираният космически кораб Союз МС-29 излетя и се скачи с МКС! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : NASA+ 14 юли 2026 г. 21:00 ч. Светослав Александров. Днес в 17:48 ч. българско време от космодрума Байконур в Казахстан бе проведено успешно изстрелване на пилотиран космически кораб на Роскосмос „Союз МС-29“ с трима души на борда. Командирът на експедицията е космонавтът Пьотр Дубров, за който това е… https://cosmos.1.bg/space/2026/07/14/soyuz-ms-29-launches/

Днес ще се състои състезанието за луноходи Endurance Space Race Image credit : EnduroSat 14 юли 2026 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Днес, на 14-ти юли в 18:00 ч., в София Тек Парк, форум „Джон Атанасов“, ще бъде проведено състезанието по космическа роботика Endurance Space Race, на което участници от четири държави ще премерят възможностите на своите луноходи. Входът на събитието е свободен. Както се… https://cosmos.1.bg/space/2026/07/14/endurance-space-race/

НОВО ОТКРИТИЕ! Вчера, на 11-ти юли, ние, гражданските учени от проекта Kilonova Seekers, открихме преходно астрономическо събитие (транзиент) в съзвездието Риби. Официалното обозначение на явлението на страницата на TNS е AT2026tyb. Петима души сме вписани в официалната публикация, включително и аз. Към настоящия момент няма получен спектър, така че явлението не е класифицирано (като свръхнова, променлива звезда или нещо друго) и предварително го водим като "бездомен транзиент" - т.е. не намираме "родителска" галактика, с която е свързано. Линк: https://www.wis-tns.org/object/2026tyb/discovery-cert